Разбиране на съгласуваността
1. Определение: Какво е кохерентност?
Съгласуваност (наричана още функция на кохерентност) е инструмент за обработка на сигнали, използван в анализ на вибрациите за определяне на качеството и валидността на измерването. Това е стойност между 0 и 1, която показва каква част от изходния сигнал при дадена честота е пряко причинена от входния сигнал.
- Съгласуваност на 1.0 при определена честота означава, че има перфектна линейна зависимост между двата сигнала. 100% на изхода при тази честота се причинява от входа.
- Съгласуваност на 0.5 означава, че само 50% от енергията на изходния сигнал при тази честота е линейно свързана с входния сигнал. Другите 50% се дължат на други фактори като шум, нелинейности или други неизмерени входни данни.
- Съгласуваност на 0.0 означава, че изобщо няма линейна зависимост между двата сигнала на тази честота.
Кохерентността се изчислява с помощта на кръстосана спектрална плътност на мощността и изисква многоканален анализатор, който може да измерва два сигнала едновременно.
2. Основни приложения на кохерентността
Кохерентността се използва предимно в две ключови области:
а) Валидиране Функция за честотна характеристика (FRF) Измервания
Това е най-често срещаното и критично приложение на кохерентността. При извършване на тест за удар (или bump test) за измерване на FRF, графикът на кохерентността е от съществено значение за оценка на качеството на данните.
- Добро измерване: За валидна FRF, кохерентността трябва да бъде много близка до 1.0 при честотите, съответстващи на резонансните пикове. Ако кохерентността е висока (напр. >0.95), това дава на анализатора увереност, че измереният отговор наистина е причинен от удара на чука, а не от фонови вибрации или шум от измерването.
- Лошо измерване: Ако кохерентността спадне значително при резонансен пик, това показва лошо измерване. Това може да се дължи на лош удар с чук, шумна среда или нелинеен структурен отговор. Анализаторът трябва да отхвърли данните от този удар и да опита отново. Кохерентността естествено ще бъде ниска при антирезонанси („долини“ във FRF), което е нормално.
б) Идентифициране на източника
Кохерентността може да се използва, за да се определи дали вибрациите от една машина причиняват вибрациите в друга. Например, ако имате помпа и двигател на споделена основа и подозирате, че двигателят причинява вибрациите на помпата:
- Процедура: Поставете едно акселерометър на двигателя (входът) и втори акселерометър на помпата (изходът). Измерете двата сигнала едновременно и изчислете кохерентността.
- Тълкуване: Ако кохерентността е висока при двигателя скорост на бягане, това предоставя убедителни доказателства, че вибрациите се предават от двигателя към помпата чрез тяхната споделена структура. Ако кохерентността е ниска, вибрациите на помпата вероятно са причинени от нейните собствени проблеми (напр. дисбаланс на помпата, кавитация), а не от двигателя.
3. Фактори, които намаляват съгласуваността
Няколко фактора могат да доведат до това стойността на кохерентност да бъде по-малка от 1,0:
- Шум от измерването: Замърсяване на входния или изходния сигнал от външен шум.
- Нелинейни системи: Кохерентността измерва само *линейната* връзка. Ако системата е нелинейна (напр. поради хлабавост, пукнатини или взаимодействия между флуид и структура), кохерентността ще бъде ниска, дори ако има причинно-следствена връзка.
- Закъснения във времето: Значително забавяне във времето между входните и изходните сигнали може да намали кохерентността.
- Други неизмерени входове: Ако изходният сигнал е причинен от повече от един източник и измервате само един от тях като входен, кохерентността ще бъде ниска.
В обобщение, функцията на кохерентност е жизненоважен инструмент за контрол на качеството при усъвършенствани измервания на вибрации, осигуряващ увереност във валидността на данните за FRF и помагащ за идентифициране на пътищата на предаване на вибрации.