Какво е балансираща машина? - Оборудване за прецизно балансиране • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори Какво е балансираща машина? - Оборудване за прецизно балансиране • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори

Разбиране на балансиращата машина

1. Определение: Какво е балансираща машина?

A Балансираща машина (известен също като балансьор в цеха) е специализирано оборудване, предназначено за измерване на дисбаланс в ротор който е бил свален от основната си машина. Той работи чрез въртене на ротора в калибрирана система за окачване и измерване на получената вибрация или сила. От тези измервания той изчислява количеството и местоположението на дисбаланса, което позволява на оператора да прави прецизни корекции.

Балансиращите машини са от съществено значение за производството на нови ротори и за извършване на високопрецизно балансиране на ротори, които са били изведени от експлоатация за ремонт.

2. Ключови компоненти на балансираща машина

Типичната балансираща машина се състои от няколко ключови компонента:

  • Легло/Основа: Твърда, тежка основа, която осигурява стабилност и предотвратява външни вибрации да повлияят на измерванията.
  • Система за окачване (пиедестали): Комплект от две опори, които държат ротора. Тези опори са проектирани да бъдат много твърди в едната посока, но гъвкави в другата, което позволява на ротора да вибрира свободно в посоката на измерване.
  • Сензори: Преобразуватели (подобни на акселерометри или сензори за скорост) са монтирани на окачването, за да измерват вибрациите, причинени от дисбаланса.
  • Задвижваща система: Електродвигател с ремъчна или крайна предавка, който върти ротора с постоянна, контролирана скорост.
  • Ротационен референтен сензор: Сензор (често светлоотразителна лента за четене с фотооглед), който осигурява импулс веднъж на оборот, използван за определяне на фаза ъгъл (местоположение) на дисбаланса.
  • Инструментация: Компютърна или микропроцесорна конзола, която обработва сигналите от сензорите, извършва изчисления на баланса и показва резултатите (количество и ъгъл на дисбаланс) на оператора.

3. Машини с твърди лагери срещу машини с меки лагери

Балансиращите машини обикновено се класифицират в два вида въз основа на системата им за окачване:

а) Машина за балансиране с твърди лагери

Окачването е много твърдо и машината измерва *силата*, създадена от дисбаланса. Резонансната честота на системата ротор-окачване е много по-висока от скоростта на балансиране. Тези машини са постоянно калибрирани и могат да измерват широк диапазон от ротори, без да е необходимо специално калибриране за всеки един. Те са най-разпространеният тип, използван в съвременните индустриални цехове за балансиране, поради тяхната скорост и гъвкавост.

б) Балансираща машина с меки лагери

Окачването е много гъвкаво и машината измерва *изместването* (вибрацията), причинено от дисбаланса. Резонансната честота на системата ротор-окачване е много по-ниска от скоростта на балансиране. Тези машини са изключително чувствителни, но изискват калибровъчен цикъл с известна пробна тежест за всеки специфичен тип ротор, който се балансира. Те често се използват за много малки или леки ротори.

4. Балансираща машина срещу Балансиране на полето

  • Балансираща машина (балансиране в цеха): Роторът се изважда от монтажа си и се балансира като отделен компонент. Това позволява много висока прецизност и е идеално за нови или ремонтирани ротори. Гарантира, че самият компонент е балансиран с прецизен толеранс.
  • Балансиране на полето: Роторът се балансира, докато е монтиран в собствените си лагери и при собствените си работни условия. Този метод коригира целия роторен *сглобка*, включително фактори като шпонки, съединители и експлоатационни влияния. Използва се за коригиране на дисбаланса на машини, които вече са в експлоатация, без да е необходимо основно разглобяване.

И двата метода са ценни. Роторът обикновено се балансира в завода, когато е произведен или ремонтиран, и след това може да се нуждае от окончателно балансиране на място, за да се отчетат ефектите от сглобяването и експлоатацията.


← Обратно към основния индекс

bg_BGBG
WhatsApp