ISO 17359: Мониторинг на състоянието и диагностика на машини – Общи насоки

Обобщение

ISO 17359 служи като общ стандарт на високо ниво за цялата област на мониторинга на състоянието на машините. Той предоставя структурирана рамка и стратегически преглед за създаване и управление на програма за мониторинг на състоянието. Вместо да описва детайли на специфични техники за измерване, той очертава основните стъпки, съображения и методологии, които трябва да бъдат въведени, за да бъде една програма успешна, от първоначалното планиране до рутинната експлоатация и преглед. Той е отправната точка, която препраща към други, по-специфични стандарти за отделни технологии (като вибрация, анализ на масло или термография).

Съдържание (Концептуална структура)

Стандартът е структуриран като пътна карта за прилагане на стратегия за мониторинг на състоянието, съсредоточена около шестетапен цикличен процес:

1. 1. Стъпка 1: Познания и информация за машините (одит):

   Тази основополагаща стъпка е стратегическото ядро на цялата програма за мониторинг на състоянието. Тя изисква задълбочен одит, за да се определи кои машини са най-критични за работата и следователно изискват мониторинг. Това включва анализ на риска и критичността. След като критичните машини бъдат идентифицирани, стандартът изисква задълбочено проучване, за да се събере цялата необходима информация, включително проектни спецификации, експлоатационни параметри, история на поддръжката и, най-важното, провеждане на подробен анализ. Анализ на режимите и последиците от повредата (FMEA)FMEA е систематичен процес, използван за идентифициране на всички потенциални начини, по които една машина или нейните компоненти могат да се повредят. За всеки режим на повреда (напр. „отчупване на лагер“, „дебаланс на вала“) целта е да се разберат потенциалните му причини, симптомите или ефектите му (напр. „генерира високочестотни удари“, „причинява висока 1X вибрация“) и последствията от повредата. Резултатът от тази стъпка е окончателен списък с режими на повреда за всяка критична машина, който директно информира за следващата стъпка от процеса.

2. 2. Стъпка 2: Изберете стратегия за мониторинг:

   Тази стъпка се основава директно на констатациите на FMEA от стъпка 1. За всеки идентифициран режим на повреда трябва да се вземе стратегическо решение за най-ефективната и икономична технология за мониторинг, за да се открие нейното начало. Стандартът подчертава, че няма универсално решение. Например, FMEA може да покаже, че основен режим на повреда на скоростна кутия е износването на зъбите. Стратегията тук би била да се избере анализ на масло (по-специално, анализ на частиците от износване) като основна техника за мониторинг, тъй като може да открие остатъци от износване много преди да настъпи значителна промяна във вибрациите. За различен режим на повреда, като например вал несъответствие, стратегията би била да се избере анализ на вибрациите, тъй като това е най-прекият начин за откриване на характерната 2X вибрационна сигнатура. Тази стъпка включва внимателен преглед на всички налични CBM технологии – включително вибрации, термография, акустика и анализ на веригите на двигателя – и съпоставянето им със специфичните симптоми на повреда, идентифицирани в FMEA, като се гарантира целенасочена и ефикасна програма за мониторинг.

3. 3. Стъпка 3: Създаване на програмата за мониторинг:

   Това е фазата на тактическо планиране, при която стратегията на високо ниво от Стъпка 2 се превръща в подробен, документиран план за действие. Тази стъпка включва дефиниране на всички специфични параметри, необходими за повтаряща се и ефективна програма за мониторинг. Ключовите дейности на този етап включват: дефиниране на точните места за измерване на всяка машина; уточняване на точните параметри, които ще се измерват (напр. RMS скорост, пиково ускорение, температура, концентрация на частици от износване); определяне на честотата на събиране на данни (напр. месечно за некритични машини, непрекъснато за силно критични активи); и задаване на първоначални граници за аларми или предупреждения. Стандартът предоставя насоки за задаване на тези първоначални аларми въз основа на общи индустриални стандарти (като ISO 10816), препоръки на доставчици или процентна промяна от базово отчитане, взето, когато е известно, че машината е в добро състояние. Резултатът от тази стъпка е пълен, документиран план за мониторинг за всяка машина.

4. 4. Стъпка 4: Събиране на данни:

   Тази стъпка се отнася до рутинното, физическо изпълнение на плана за мониторинг, разработен в стъпка 3. Това е процес на изпращане на техник или автоматизирана система до машината за събиране на определените данни с предписаната честота. Стандартът поставя силен акцент върху важността на спазването на стандартизирани процедури по време на тази стъпка, за да се гарантира съгласуваност и повторяемост на данните. Това означава следване на точните процедури за измерване за избраната технология, например спазване на ISO 13373-1 за събиране на данни за вибрации. Това изисква да се гарантира, че машината работи при сравними условия (натоварване, скорост) за всяко измерване и че данните са правилно съхранени и етикетирани с цялата съответна контекстуална информация (дата, час, идентификатор на машината, идентификатор на точката на измерване) за ефективно проследяване на тенденциите и анализ в следващите стъпки.

5. 5. Стъпка 5: Анализ на данните и диагностика:

   Тази стъпка е етапът, в който събраните данни се трансформират в смислена информация. Процесът започва с **анализ на данните**, който включва сравняване на новопридобитите данни с границите на алармата, установени в стъпка 3. Ако не са нарушени граници, състоянието на машината се потвърждава като нормално. Ако се задейства аларма, процесът преминава към **диагностика**. Това е по-задълбочено разследване, извършвано от обучен анализатор, за да се определи коренната причина за проблема. То включва подробен преглед на данните, като например анализ на специфичните честоти и модели във вибрация. спектър или изследване на размера и формата на частиците в маслена проба. Стандартът препоръчва систематичен подход към диагностиката, съпоставяне на наблюдаваните модели на данни с потенциалните режими на повреда, идентифицирани в FMEA (Стъпка 1), за да се стигне до специфична и уверена диагноза на повредата.

6. 6. Стъпка 6: Решение и действие за поддръжка:

   Това е последната, решаваща стъпка, при която резултатите от програмата за мониторинг на състоянието се превръщат в осезаеми действия. Въз основа на уверената диагноза от стъпка 5, този етап включва вземане на стратегическо решение за поддръжка. Стандартът посочва, че това решение не винаги е за „незабавен ремонт“. Вместо това, това е преценка, базирана на риска, която отчита тежестта на повредата, оперативната критичност на машината и наличието на ресурси. Възможните действия могат да варират от просто увеличаване на честотата на мониторинг до планиране на конкретно коригиращо действие (напр. процедура за подравняване, подмяна на лагер) за следващия планиран прекъсване или, в критични случаи, препоръка за незабавно спиране на машината, за да се предотврати катастрофална повреда. Тази стъпка затваря цикъла на процеса на CBM. Резултатите от действието по поддръжката и потвърждението, че повредата е коригирана, след това се връщат обратно в историята на машината (стъпка 1), създавайки цикъл на непрекъснато усъвършенстване и обучение.

Ключови понятия

• Стратегическа рамка: Този стандарт не е за „какво“ (напр. „измерване на RMS скорост“), а за „как“ и „защо“ при създаването на програма. Той предоставя бизнес и инженерна логика за мониторинг на състоянието.
• Технологичен агностик: ISO 17359 не се ограничава само до вибрации. Той предоставя рамка, която е еднакво приложима за програма, базирана на анализ на масло, инфрачервена термография, акустична емисия или всяка друга технология за мониторинг на състоянието.
• Кривата на PF: Философията на стандарта е тясно свързана с концепцията за PF кривата, която илюстрира, че потенциална повреда (P) може да бъде открита чрез мониторинг на състоянието много преди да възникне функционална повреда (F), което позволява планирана, проактивна поддръжка.
• Интеграция: Той насърчава идеята за интегриран подход, при който данни от множество технологии могат да се комбинират, за да се осигури по-уверена и точна диагноза на състоянието на машините.

← Обратно към основния индекс