ISO 21940-21: Описание и оценка на балансиращи машини • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори ISO 21940-21: Описание и оценка на балансиращи машини • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори

ISO 21940-21: Механични вибрации – Балансиране на ротори – Част 21: Описание и оценка на балансиращи машини

Обобщение

ISO 21940-21 е критичен стандарт както за производителите, така и за потребителите на балансиращи машиниТой предоставя стандартизиран набор от процедури за описание на техническите характеристики на балансираща машина и, което е по-важно, за проверка на нейната производителност. Стандартът очертава специфични тестове, които се извършват с помощта на калибрирани тестови ротори, за да се докаже, че машината е способна да измерва и намалява дисбаланса до определено ниво на точност. Спазването на този стандарт гарантира, че балансиращата машина отговаря на международно договорените критерии за производителност, което дава на потребителите увереност в нейната прецизност и надеждност.

Съдържание (Концептуална структура)

Стандартът е структуриран така, че да обхваща както описанието на машината, така и строгите процедури за изпитване, необходими за сертифициране на нейната производителност:

  1. 1. Обхват и описание на машината:

    Тази начална глава ясно определя приложимостта на стандарта, като посочва, че той се отнася за всички видове балансиращи машини – както с твърди лагери, така и с меки лагери – които се използват за балансиране на твърди ротори. Тя установява официална рамка за това как производителят трябва да опише и посочи техническите характеристики на машината. Тази задължителна информация включва физическия капацитет на машината (минимална и максимална маса на ротора, диаметър и дължина), нейния работен диапазон на скоростта, вида на задвижващата система (напр. ремъчно задвижване, крайно задвижване) и спецификациите на нейната измервателна система. Това гарантира, че всеки потребител или купувач разполага с ясен, стандартизиран набор от технически данни, за да оцени пригодността на машината за неговите специфични ротори.

  2. 2. Доказване на ротори и тестови маси:

    Тази важна глава описва подробно спецификациите за инструментите, използвани за извършване на оценката на машините: изпитвателните ротори и тестовите маси. Изпитващите ротори не са типични производствени ротори; те са прецизно обработени, размерно стабилни артефакти с изключително ниски нива на остатъчен дисбаланс. Стандартът предвижда строги изисквания за техния дизайн, материал и повърхностна обработка, за да се гарантира, че са стабилни и не въвеждат грешки в теста. Той също така изисква изпитвателните маси, които се използват за въвеждане на известно количество дисбаланс, да бъдат калибрирани и проследими до национален стандарт. Чрез стандартизиране на тестовото оборудване, стандартът гарантира, че тестовете за производителност са повторяеми и сравними между различни машини и места.

  3. 3. Тестове за производителност:

    Тази глава представлява практическото ядро на стандарта, предоставяйки подробна, стъпка по стъпка методология за серия от задължителни тестове, които обективно определят количествено производителността на балансиращата машина. Двата основни теста са:

    • Минимално постижим остатъчен дисбаланс (MARU): Това е най-важният тест за чувствителността и прецизността на машината. Използвайки вече добре балансиран ротор за изпитване, тестът измерва най-малкото количество остатъчен дисбаланс която машината може многократно и надеждно да показва. Тази стойност ефективно представлява електронния и механичен „шумов под“ на машината, определяйки абсолютната граница на нейните измервателни възможности.
    • Тест за коефициент на намаляване на дисбаланса (URR): Този тест е директна мярка за точността и ефективността на машината. Той започва с добавяне на известен дисбаланс към проверяващия ротор. Машината измерва този дисбаланс и изчислява необходимата корекция. След прилагане на тази единична корекция, остатъчният дисбаланс се измерва отново. URR е процентът, с който е намален дисбалансът. Например, URR от 95% означава, че машината успешно е премахнала 95% от първоначалния дисбаланс в една стъпка, което показва високо точна и ефективна машина.

    Стандартът определя и други жизненоважни тестове, като например тези за способност за разделяне на равнините (гарантиране, че машина с две равнини може правилно да прави разлика между статичен и двоен дисбаланс) и за постоянна производителност в целия диапазон от работни скорости на машината.

  4. 4. Критерии за приемане и документация:

    Тази последна глава предоставя окончателните критерии за преминаване/не преминаване на тестовете за производителност. Например, тя ще посочи минимален приемлив процент за URR теста (често 95% или по-висок), който машината трябва да постигне, за да се счита за съответстваща. Стойността MARU на машината сама по себе си не е критерий за преминаване/не преминаване, а е декларирана стойност, която количествено определя чувствителността на машината. И накрая, стандартът изисква създаването на подробен протокол от изпитването, който документира условията на всяко изпитване и неговите резултати. Този протокол служи като официален сертификат за производителност, предоставяйки на крайния потребител гаранция, че възможностите на машината са проверени съгласно строга, международно призната процедура.

Ключови понятия

  • Машини с твърди лагери срещу машини с меки лагери: Стандартът се отнася и за двата типа. Машините с твърди лагери са много по-често срещани; те измерват центробежни сили и са постоянно калибрирани. Машините с меки лагери измерват изместването и изискват калибриране за всеки специфичен тип ротор.
  • MARU (Минимално постижим остатъчен дисбаланс): Това е най-важният показател за производителността на балансираща машина. Той представлява „нивото на шум“ на машината – най-малкият дисбаланс, който тя може надеждно да открие.
  • URR (Коефициент на намаляване на дисбаланса): Този показател доказва *точността* на изчислението на дисбаланса на машината. Високият URR означава, че корекцията на „първия удар“ на машината е много ефективна, което води до ефикасен процес на балансиране.
  • Доказателни тестове: Стандартът се основава на набор от практически, повтаряеми тестове, използващи стандартизиран тестов ротор. Това осигурява обективен и сравним метод за оценка на всяка балансираща машина, независимо от производителя.

← Обратно към основния индекс

bg_BGBG
WhatsApp