Какво е корекционна равнина при балансиране на ротори? • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори Какво е корекционна равнина при балансиране на ротори? • Преносим балансьор, вибрационен анализатор "Balanset" за динамично балансиране на трошачки, вентилатори, мулчери, шнекове на комбайни, валове, центрофуги, турбини и много други ротори

Разбиране на корекционната равнина

1. Определение: Какво е корекционна равнина?

A Корекционна равнина (известна също като балансираща равнина) е всяка равнина, перпендикулярна на ротор ос на вала, където балансиране могат да се правят корекции. Казано по-просто, това е място на ротора, където теглото може да бъде добавено (напр. чрез заваряване или епоксидна смола) или премахнато (напр. чрез пробиване или шлайфане), за да се коригира дисбаланс състояние.

Изборът на корекционни равнини е основна стъпка във всяка процедура за балансиране. Местата трябва да бъдат физически достъпни и достатъчно здрави, за да задържат сигурно корекционните тежести през целия живот на ротора.

2. Броят на корекционните равнини

Броят на необходимите корекционни равнини зависи от вида на коригирания дисбаланс и естеството на ротора:

а) Балансиране в една равнина

Една корекционна равнина е достатъчна само за коригиране на чисто статичен дисбалансТова обикновено се използва за тесни ротори с форма на диск, където се приема, че дисбалансът е концентриран в центъра на ширината на ротора.

  • Примери: Шлифовъчни дискове, едноканални шайби, тесни вентилатори.
  • Процедура: Добавя се единична тежест на 180 градуса срещу измерената тежка точка.

б) Двуравнинно балансиране

За корекция са необходими две корекционни равнини динамичен дисбаланс, което е най-често срещаното състояние при ротори в общата промишленост. Динамичният дисбаланс е комбинация от статично и дисбаланс в двойката.

  • Примери: Повечето ротори на двигатели, работни колела на помпи, многоканални шайби, задвижващи валове.
  • Процедура: Процесът на балансиране изчислява необходимото тегло и ъгъл за *всяка* от двете равнини. Тези две корекции работят заедно, за да елиминират както статичното „трептене“, така и двойното „клатене“. Поставянето на равнините възможно най-отдалечено една от друга обикновено води до най-ефективната и ефикасна корекция на баланса.

в) Многоплоскостно балансиране

Необходими са повече от две корекционни равнини за гъвкави роториТъй като тези ротори се огъват и прегъват с различна скорост, коригирането на дисбаланса на едно място може да повлияе неблагоприятно на баланса на друго. Необходими са допълнителни равнини, за да се противодейства на режимите на огъване на ротора при неговата работна скорост.

  • Примери: Високоскоростни газови турбини, дълги ролки на хартиени машини, многостъпални компресори.
  • Процедура: Това е високоспециализиран процес, който често включва сложно компютърно моделиране и множество високоскоростни балансиращи цикли.

3. Практически избор на корекционни равнини

При настройване на задача за балансиране, операторът трябва да направи практически избор за равнините на корекция:

  • Достъпност: Можете ли всъщност да доставите бормашина или заваръчен апарат до това място?
  • Здравина на материала: Материалът достатъчно дебел и здрав ли е, за да се пробива в него или да се заварява тежест върху него? Например, не бихте избрали тънките лопатки на вентилатора като корекционна равнина, а по-скоро по-дебелата главина или задна плоча.
  • Разделяне на равнините: За двуравнинно балансиране, максималното разстояние между равнините осигурява по-добро „влияние“ срещу дисбаланс на двойката, което обикновено води до по-малки и по-точни коригиращи тежести.
  • Цялостност на компонентите: Методът на корекция не трябва да нарушава структурната цялост на ротора.

← Обратно към основния индекс

bg_BGBG
WhatsApp